КАКВО
Е ПЛАЗМА?
Наука за плазмата – науката за магнитните и гравитационните полета
Пробив в разбирането как работи всичко във Вселената
Разбрахме рентгеновите лъчи – „енергия“, която преминава през тялото ни, за да създаде рентгенов филм.
Разбрахме ядрената радиация – „невидими енергийни полета“, които влияят на нашето здраве и околна среда.
Науката ни научи на инфрачервена светлина, гама радиация, ултравиолетова светлина и други. Всички тези енергии/полета съществуват навсякъде около нас, но ние не ги виждаме с очите си.
Тази нова наука за плазмата – науката за полетата е продължение на това, което вече сме научили.
Има магнитни – гравитационни полета навсякъде около нас в това „Празно пространство“ и в необятността на космоса.
Правейки следващия скок напред в Науката за човечеството, ние казваме, че РАСТЕНИЯТА, ЖИВОТНИТЕ, СКАЛИ, НАСЕКОМИТЕ, ХОРАТА, СЛЪНЦЕТО, ПЛАНЕТИТЕ, всъщност всичко видимо и невидимо в нашата вселена, е направено от тези магнитно – гравитационни полета.
Всичко, което виждаме в нашата вселена, е направено от взаимодействащи си магнитни полета с различна сила, скорост и плътност. От най-малките частици, атоми, молекули, до растения, животни, нашия свят, планетите, нашата слънчева система, всяка галактика и дори вселената. Всичко е взаимодействие на полета.
Една плазма може да се състои от милиони магнитни полета, които се събират и взаимодействат по динамичен начин.
Магнитни – полета, протичащи навън от плазмата.
Гравитационни – полета, които текат обратно в плазмата.
ВСИЧКО Е ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ПОЛЕТА, ПРОЯВЯВАЩИ СЕ ВЪВ ФИЗИКАТА ПРИ СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА МАГНИТНИ ПОЛЕТА:
Магнитни полета, които създават поток от съответния центъра на вън, се нарича ” магнитно ” . Магнитни полета, които създават поток от вън на вътре ( съответния центъра) се нарича ” гравитационно”. Потокът на магнитното поле освобождава полета в околната среда и следователно е на разположение на организмите, които ги изискват, докато гравитационният полеви поток абсорбира полета от околната среда. Потокът на гравитационното поле ще абсорбира например полета от организъм, който има полета в изобилие, които не се нуждае или които са грешни полета за организма.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЛАЗМАТА?
Всеки физически обект (електрон, атом, пясъчно зърно, растение, животно, човек, планета, звезда, галактика, вселена и т.н.) не е нищо повече от натрупвания на магнитни полета, които Кеше нарича плазматични магнитни полета . Тези плазматични магнитни полета се състоят от огромно количество отделни магнитни полета. Плазматичните магнитни полета са триизмерни, чието движение и площ се определят от отделните магнитни полета в обекта. Всеки от тези плазматични обекти се нарича плазма и се определя от съдържанието на полето в него.
Фондацията Кеше Космически Институт (KFSSI) не използва думата плазма по същия начин, както се използва в стандартната физика. Не се позовава на състоянието на йонизиран газ, когато казват „плазма“. Плазмата се определя от Фондацията като цялото съдържание на полета, които се натрупват и създават обект. НЕ се дефинира от физическите му характеристики като йонизация и температура например. Плазмата се отнася изключително до свойствата на полетата, от които се състои обектът. В повечето случаи полетата се простират далеч извън физическите граници на въпросния обект.
Един от примерите сме ние живите същества с нашата АУРА която ни обгръща.
Ядреният инженер Мехран Кеше дава информация в книгата си „Универсалният ред на създаването на материите“. Той обяснява принципите на гравитацията и тези принципи се прилагат и за взаимодействието вътре в неутрона между материята, антиматерията и тъмната материя. Неутронът се състои основно от тези три основни материи. Досега се предполагаше, че неутронът е съставен от три кварка, един горен и два долни. Малките магнитни полета са истинските фундаментални частици, произхождащи от космическа магнитна супа. Полета с подобна сила могат да се заплитат в динамичен пакет. Три пакета от такива с различна сила правят трите основни типа материи (антиматерия, тъмна материя и материя) и те могат да се свържат, за да направят първоначалната фундаментална плазма или неутрон.
Този неутрон може да се разпадне в плазма от протон и плазма от електрон, като и двата все още съдържат части от триединството на материите на оригиналната плазма. Всеки от тях има индивидуално и заедно цялостно магнитосферно състояние, което се управлява от силата на магнитните и гравитационните полета. Това е подобно на вътрешните гравитационни и външните магнитни полета на Земята. Въз основа на тези нови първи принципи бяха изградени прототипни реактори с невероятни резултати, като създаване на повдигане и движение без изгаряне на гориво и постигане на термоядрен синтез по лесен начин. Сега става възможно да се създават във всяка точка на търсене по достъпен начин огромни количества енергия (като електричество и топлина) и движение, и материи като вода, храна и нови материали, и да се разработват нови космически технологии.
Неутронът, наречен първоначалната фундаментална плазма, е съставен от трите основни материи; Материя, антиматерия и тъмна материя. Това е революционен нов подход във физиката. Малките магнитни полета са истинските фундаментални частици, произхождащи от космическа магнитна супа. Полета с подобна сила могат да се заплитат в динамичен пакет. Три пакета от такива с различна сила правят трите основни типа материи (антиматерия, тъмна материя и материя) и те могат да се свържат, за да направят първоначалната фундаментална плазма или неутрон. Този неутрон може да се разпадне в плазма от протон и плазма от електрон, като и двата все още съдържат части от триединството на материите на оригиналната плазма.
Всеки от тях има индивидуално и заедно цялостно магнитосферно състояние, което се управлява от силата на магнитните и гравитационните полета. Това е подобно на вътрешните гравитационни и външните магнитни полета на Земята. Въз основа на тези нови първи принципи бяха изградени прототипни реактори с невероятни резултати, като създаване на повдигане и движение без изгаряне на гориво и постигане на термоядрен синтез по лесен начин. Сега става възможно да се създават във всяка точка на търсене по достъпен начин огромни количества енергия (като електричество и топлина) и движение, както и вещества като вода, храна, лекарства и нови материали, и да се разработват нови космически технологии.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕНЕРГИЯТА
чрез плазмени магнитни полета
проявлението на плазмата в динамичен реактор
движението на плазмата ( магнитно – гравитационни полета )
Първоначалните компоненти и структурата на плазмата се дължат на съществуването на първоначални динамични плазмени магнитни полета. За да може магнитното поле да бъде открито или съществуването му да бъде потвърдено, то трябва да напусне границата на МАГРАВ на материята или плазмата. Важно е да се има предвид, че ПМП ( плазмени магнитни полета) не притежават или показват полева сила, освен ако не са в движение.
Енергията, притежавана от единица плазма, може да се дефинира като „общата сила на плазмените магнитни полета, на всички нейни съставни материи и полета в движение, спрямо първоначалното положение на плазмата в сферична посока от триста и шестдесет градуса“. При изчисляването на истинската енергия на плазмата трябва да се изчисли енергията на всички материи (материя, антиматерия и тъмна материя) и другите компоненти на динамичната плазма.
Когато магнитното поле напусне границата на материята (материя, антиматерия и тъмна материя) или плазмата, в този момент неговото съществуване и полева сила могат да бъдат потвърдени като енергия, както и на всички ПМП освободени от материите.
ПМП съставящи индивидуалните материи от плазма не са енергии по отношение на другите материи, докато са в границите на МАГРАВ. Те са само сили (те са подобни на силите на магнитното поле или гравитационното поле) по отношение на други материи.
Когато полето напусне заобикалящата средата на своята материя или плазмата, именно в този момент то може да освободи ПМП към други плазми или полеви зони на взаимодействие.
Тъй като плазмените магнитни полета се придвижват по-далеч от първоначалната граница на плазмата, ПМП използват своята енергия, за да преодолеят други МАГРАВ в среда. Следователно, колкото повече ПМП се отдалечават от майчината си плазма, толкова по-малко енергия ще прехвърли към други плазми, когато влезнат в контакт с техните ПМП. По този начин енергията се прехвърля от една материя към друга материя чрез плазмена магнитна сила измерима в точката на контакт с втората материя, и зависеща от позицията и разстоянието от точката на тръгване до точката на пристигане.
Общата енергия, освободена от материята или плазмата, е съвкупността от плазмени магнитни сили (ПМС), които се освобождават и пренасят, и часта от енергията, която може да бъде погълната от компоненти на други плазми и материи в средата.
С други думи, порцията от магнитните полета освободени от Материята, Антиматерията и Тъмната материя и други полета на плазмата е същата порция енергийните полета, които се прехвърлят към всички приемни плазми, материи и ПМП .
Твърди се, че общата енергия на материята е съвкупността от всички ПМП , които материята може да освободи, разпадайки всички компоненти до нейните първоначални фундаментални магнитни полета, или това, което е известно като „първоначални фундаментални частици“, от които плазмата и материите на плазмата са съставени в момента на тяхното създаване.
Енергията, освободена от плазмата, или общата енергия, притежавана от плазмата, всъщност е сбора от първоначалните фундаментални магнитни полета на всички съставни части на плазмата, които се отделят от техните материи или плазми и се движат в посока на срещането на други компоненти на ПМП.
