Паметта на водата

„АКО ИСКАТЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТАЙНИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА, МИСЛЕТЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕНЕРГИЯ, ЧЕСТОТА И ВИБРАЦИЯ.“ – НИКОЛА ТЕСЛА

 

Водата е същността на живота.

Но мнозина не осъзнават, че основната съставка на живота може да помни по-добре от нашата памет. Състоянието на околната среда, в което водата тече, се записва от водата, не просто чрез молекулите H20, но колективната природа на много молекули, които могат да текат, което се нарича мека материя.

Японският изследовател д-р Масару Емото показа в своя експеримент, че вибрациите на околната среда могат да бъдат записани в паметта на водата и наблюдавани в замръзнали водни кристали под микроскоп. Работата му е публикувана в утвърдени списания и е подчертана в престижни списания. Неговите трудове показват, че водата има способността да съхранява информация в различни форми: акустични, електромагнитни вибрации и дори мисли.

Чувствителният отговор на водата към заобикалящата стимулация (външна среда) се отразява в образуването на различни водни кристали при замръзване. Под микроскоп кристалната структура би изглеждала естествено като естетически красива шесткратна симетрия или по друг начин, в зависимост от мисли, думи и образи, проектирани върху водата. Външните прояви ще бъдат „записани“ като спомен за вибрациите във водата.

 

Според квантовата физика пространството и полетата около нас могат да влияят на материята на атомно и молекулярно ниво. Следователно, именно квантовият вакуум и квантовите полета на външните вибрации, свързани с тези комуникации или изрази, влияят върху колективните молекулярни квантови състояния на водата. Състоянието на материята също зависи от това как изглеждаме или мислим за нея. По принцип фината информация от околните вибрации може да се съхранява като квантова памет във водните молекули. Водата съставлява 60 процента от човешкото тяло, така че средата на водата, която консумираме, би повлияла значително на човешкото благосъстояние. Тъй като животът зависи от водата, важно е да се разбере как (квантовата) информация се прехвърля (кохерентно) от агрегатите на водните молекули към живите организми. Въз основа на квантовата физика, водните молекули могат да носят квантова информация и да действат като квантова памет, важна изследователска тема, която се изследва в контекста на разработването на квантов интернет и квантови компютри.

 

Водата е интелигентна.

Водата е жива, съзнателна и  интелигентна . Водата е едновременно много напреднала и доста древна. Той държи ключа към нашия физически и нефизически произход, а също и към нашето бъдеще. Сега, когато се случи голямата промяна, нашата способност да общуваме с водата се увеличи. Тъй като нашата вибрационна честота продължава да нараства, ще открием, че комуникацията с водата ще стане по-лесна. Да се ​​научим да общуваме с водата е акт на истинска мъдрост, който може бързо да тласне човечеството към много по-хармонично и мирно съществуване.

 

Водата говори езика на отражението.

Всеки запознат със снимките на водни кристали на д-р Емото знае, че водата, изложена на красиви думи, изображения или музика, създава красиви кристални шарки. Водата, изложена на грозни или отрицателни думи, образува непривлекателни форми или изобщо няма кристален модел. Водата отразява енергията и вибрациите на нещото, което отразява. Водата е законът на привличането в действие. Той комуникира истинно, разкривайки честотата във всичко, което среща. Като се има предвид, че телата ни са изградени предимно от вода, човек може да се чуди дали водата в телата ни не комуникира с нас, когато получим странно „настроение“ от някого. Водата вътре в нас е нашият личен истиномер. Струва си да разберете езика на водата.

 

Водата е страхотният рекордьор. 

В една безкрайна и подредена вселена, където всичко е структурирано и взаимосвързано от спиралните галактики през тънкостите на нашите човешки тела до сложността на нашата ДНК, изглежда ли логично нашите планетарни записи да се съхраняват на каменни плочи, хартиени свитъци или дори компютърни чипове? Разбира се, че не! Цялата ни планетарна история е запазена в единственото нещо на Земята, което никога не може да бъде унищожено… вода. Нашите писмени записи датират само от няколко хиляди години, но водата е наблюдавала всичко на тази планета от самото й създаване. Водата е основният склад на информация на тази планета и извън нея. По този начин е акт от голямо значение да разберем по-добре тази високо напреднала форма на живот, известна като вода.

 

Водата е мост между измеренията.

Когато видим снимките на водни кристали на д-р Емото, ние виждаме отражение на енергията на дума, изображение, звук или нещо. Виждаме обаче и нещо по-дълбоко. Ние виждаме  вътре в  квантовите сфери. Водата действа като леща в тези вътрешни сфери, свързвайки тези измерения с нашето съзнателно възприятие и колективната реалност. Водата има уникалната способност да изгражда нови пътища между множество реалности. Действайки като универсален преводач, водата ни води по тези пътеки, предлагайки ни прозрения за други измерения и други светове.

 

Водата е ключът към възнесението.

Както знаете, водата е единственото естествено вещество на Земята, което може да се трансформира от твърдо в течно състояние в газ в нормалния диапазон на планетарните температури. Никоя друга субстанция на планетата не може да се движи между формите толкова безпроблемно. Помислете за термина „възнесение“. Какво означава да се възнесеш? Знаем, че това означава „повишаване на нашата вибрация“ и последващия еволюционен напредък, който придружава такава промяна. Помислете обаче, че възнесението означава преобразяване . Подобно на водата, хората са способни да преминат в друга физическа форма. Ако ние сме изградени предимно от вода и водата може да се трансформира от твърдо вещество в течност до газ, не би ли изглеждало логично човешкото тяло също да е способно на такава трансформация?

Водата е истинският учител, господар, водач и мъдрец. Водата е едновременно единствено и множествено число. Това е създаване и унищожение. Водата е жизнената сила на съзнанието, съставляваща самата субстанция на самия живот. Когато се събудим за истинската природа на водата, ние също си спомняме повече за истинската природа на себе си.

Използвайки високоскоростна фотография, д-р Емото откри, че кристалите, образувани в замръзнала вода, разкриват промени, когато са изложени на човешки мисли и емоции.
Като мощен глас за водата, той ни показа, че водата е съзнателно същество, което отразява всичко, което сме и което някога ще бъдем.
Неговата работа мощно и красноречиво ни показва как нашите мисли, думи и намерения имат буквален и пряк ефект върху нашия физически свят и цялостното ни здравословно състояние и благополучие.

 

В работата си д-р Емото и неговият екип залепиха напечатани думи върху различни чаши вода от един и същ източник на чиста дестилирана вода. След това пробите от всеки бяха бързо замразени и кристалите след това бяха фотографирани с микроскоп с тъмно поле.
Последователно водата, изложена на положителни, любящи думи или образи на красота, произвежда брилянтни, сложни и цветни кристали снежинки с шестоъгълна шесткратна симетрия като тези, произведени от вода от здрави, чисти, течащи реки и извори. Обратно, водата, изложена на отрицателни, обезсилващи думи или тъжни, грозни образи, последователно произвежда счупени кристали или изкривени, обезцветени петна без никаква кристална структура, подобно на вода от застояли или замърсени източници на вода.
Някои от най-завладяващите проучвания на Емото демонстрират удивителната сила на любящите думи и намерения като молитва и медитация за трансформиране и възстановяване на „тъжната“ или замърсена вода обратно в чисти, лъчисти, симетрични кристали.
Тези изображения също ни помагат да разберем, че не сме безпомощно изложени на тези негативни влияния. Чрез любов и благодарност ние имаме способността да подобрим нашия свят.

Какво е Теломер и Теломераза ?

Какво е Теломер и Теломераза ?

Ако можете да увеличите мащаба и да погледнете ДНК на върха на една от вашите хромозоми, какво бихте видели? Може да очаквате да намерите гени или може би някои ДНК последователности, участващи в генната регулация. Вместо това, това, което всъщност бихте намерили, е една единствена последователност – TTAGGG – повтаряща се отново и отново, стотици или дори хиляди пъти.

Теломерите се появяват като светли петна в краищата на всяка хромозома на снимката, показана по-горе.

Повтарящите се региони в самите краища на хромозомите се наричат ​​теломери и се срещат в широк спектър от еукариотни видове, от човешки същества до едноклетъчни протисти. Теломерите действат като капачки, които защитават вътрешните региони на хромозомите и се износват в малко количество във всеки кръг на репликация на ДНК.

В тази статия ще разгледаме по-подробно защо са необходими теломерите, защо те се скъсяват по време на репликацията на ДНК и как ензимът теломераза може да се използва за тяхното удължаване.

Проблемът с крайната репликация

За разлика от бактериалните хромозоми, хромозомите на еукариотите са линейни (пръчковидни), което означава, че имат краища. Тези краища представляват проблем за репликацията на ДНК. ДНК в самия край на хромозомата не може да бъде напълно копирана във всеки цикъл на репликация, което води до бавно, постепенно скъсяване на хромозомата.

Защо е така?

Когато ДНК се копира, една от двете нови вериги на ДНК във вилицата за репликация се създава непрекъснато и се нарича водеща верига . Другата верига се произвежда на много малки части, наречени фрагменти на Okazaki, всяка от които започва със собствен РНК праймер и е известна като изоставаща верига .

В повечето случаи праймерите на фрагментите на Okazaki могат лесно да бъдат заменени с ДНК и фрагментите да се свържат, за да образуват непрекъсната верига. Когато вилицата за репликация достигне края на хромозомата, обаче, има (при много видове, включително хора) къс участък от ДНК, който не се покрива от фрагмент на Оказаки – по същество няма начин фрагментът да започне, защото праймерът ще падне отвъд края на хромозомата . Също така, праймерът на последния фрагмент от Оказаки, който се получава, не може да бъде заменен с ДНК, както другите праймери.

Защо е така?

Благодарение на тези проблеми, част от ДНК в края на еукариотната хромозома остава некопирана във всеки кръг на репликация, оставяйки едноверижен надвес. По време на множество кръгове на клетъчно делене, хромозомата ще става все по-къса и по-къса, докато този процес се повтаря.

 

Истинската еукариотна хромозома би имала множество източници на репликация и множество репликационни мехурчета, но проблемът с крайната репликация би бил същият, както е показано по-горе.

Какво се случва с края на водещата верига на хромозомата?

В човешките клетки последният праймер на РНК на изоставащата верига може да бъде позициониран колкото да се нуклеотиди от края на хромозомата . По този начин, едноверижните надвеси, произведени от непълна крайна репликация при хората, са доста дълги и хромозомата се скъсява значително с всеки кръг на клетъчно делене.

Теломери

За да се предотврати загубата на гени, тъй като краищата на хромозомите се износват, върховете на еукариотните хромозоми имат специализирани ДНК „шапки“, наречени теломери . Теломерите се състоят от стотици или хиляди повторения на една и съща къса ДНК последователност, която варира между организмите, но е 5′-TTAGGG-3′ при хора и други бозайници.

Теломерите трябва да бъдат защитени от системите за възстановяване на ДНК на клетката, тъй като имат едноверижни надвеси, които “приличат” на увредена ДНК. Надвесът в края на изоставащата верига на хромозомата се дължи на непълна крайна репликация. Надвесът в края на водещата верига на хромозомата всъщност се генерира от ензими, които отрязват част от ДНК .

При някои видове (включително хора) едноверижните надвеси се свързват с комплементарни повторения в близката двойноверижна ДНК, което кара краищата на теломерите да образуват защитни бримки . Протеините, свързани с краищата на теломерите, също помагат за тяхната защита и предотвратяват задействането на пътища за възстановяване на ДНК.

 

Повторенията, които изграждат теломера, се изяждат бавно в продължение на много цикли на делене, осигурявайки буфер, който защитава вътрешните хромозомни области, носещи гените (поне за известен период от време). Скъсяването на теломерите е свързано със стареенето на клетките и прогресивната загуба на теломерите може да обясни защо клетките могат да се делят само определен брой пъти .

Теломераза

Някои клетки имат способността да обръщат скъсяването на теломерите чрез експресиране на теломераза , ензим, който разширява теломерите на хромозомите. Теломераза е РНК-зависима ДНК полимераза, което означава ензим, който може да направи ДНК, използвайки РНК като шаблон.

Как действа теломеразата?

Ензимът се свързва със специална РНК молекула, която съдържа последователност, комплементарна на теломерното повторение. Той разширява (добавя нуклеотиди към) надвисналата верига на теломерната ДНК, използвайки тази комплементарна РНК като шаблон. Когато надвесът е достатъчно дълъг, съвпадаща верига може да бъде направена от нормалната машина за репликация на ДНК (тоест, използвайки РНК праймер и ДНК полимераза), произвеждайки двойноверижна ДНК.

Праймерът може да не е позициониран точно в края на хромозомата и не може да бъде заменен с ДНК, така че все още ще има надвес. Въпреки това, общата дължина на теломера ще бъде по-голяма.

Теломеразата обикновено не е активна в повечето соматични клетки (клетки на тялото), но е активна в зародишните клетки (клетките, които произвеждат сперма и яйцеклетки) и някои възрастни стволови клетки. Това са типове клетки, които трябва да претърпят много деления или, в случай на зародишни клетки, да дадат началото на нов организъм с нулиране на теломерния „часовник“ .

Интересното е, че много ракови клетки имат скъсени теломери.

Защо все още няма лечение за COVID-19 ?

Защо все още няма лечение за COVID-19 ?

Не сте ли си задавали въпроса, как е възможно преди повече от век човечеството да е създало агенции за изследване и използване на космическото пространство, а днес да не може да се справи с един вирус?

Как е възможно преди 60 години да сме стъпили на Луната, а да не знаем какво представляват вирусите? НАСА и останалите космически агенции би трябвало да са наясно, че един от основните проблеми на хората за живот в дълбокия Космос е срещата им с безброй различни вируси. Но нека се върнем на Земята.

Как е възможно да извършваме сложни трансплантации на органи, да правим животоспасяващи вътреутробни операции на още неродени бебета, а да нямаме решение за вирусите? Опасността от вирусни инфекции винаги е била един от основните човешки проблем. Ако погледнем назад в историята ще видим, че през около 90 години ни връхлита някаква пандемия, опустошавайки всички по пътя си.

Въпреки, че умрелите от вирусни инфекции са повече от тези във войните, досега съвременната медицина не е намерила окончателно решение за всички вируси. Например, сбора на жертвите от Първата и Втората световни войни (продължили 9 години) са около 42 милиона. Броят на жертвите само от Испанският грип (продължил само 3 години) е между 60 до 120 милиона.

През последните 150 години вирусът Морбили, причиняващ Дребната шарка, е отнел над 200 милиона животи! Мисля, че няма смисъл да съобщавам броят на жертвите от другите вируси като Едра шарка, Жълта треска, Хепатит В и С, Ебола, ХИВ (СПИН) и т.н. за да разберем, че вирусите са един от основните проблеми на хората.

Въпреки, че медицината в своята научна и практическа част непрекъснато напредва, все още няма напълно ефективен и неусложнен метод за лечение на вирусните заболявания. В настоящите общи медицински познания, вирусолозите все още не могат да разберат точно поведението и функцията на вирусите и поради това нямат резултати.

Поради неуспеха си при лечението на голям брой опасни вирусни заболявания, докторите извършват единствено симптоматично и поддържащо лечение. Те се опитват да използват инфузии от антибиотици или да засилят имунната система, надявайки се, че тялото на болния само ще се справи с вируса.

КЪДЕ БЪРКА МЕДИЦИНАТА ?

 

Съществуват много лекарства и ваксини, одобрени от СЗО, които се използват за борба с коронавируса, но те имат ограничен ефект. За да има ефект едно лекарство или ваксина е необходимо много ясно да се познават какво точно представляват вирусите и какво е тяхното поведение и функция.

Съвременната медицина има нужда от ново разбиране, което да ни отведе до ново ниво на науката. Време е изследователите да погледнат в правилната посока и да разрешат тези постоянно повтарящи се проблеми с вирусите. Една от най-големите догми и проблеми в настоящата медицина е, че вирусолозите са се фокусирали само върху физическата природа на вирусите.

Те не са обърнали внимание, че вирусите, както и всичко в този свят, имат магнитно и гравитационно поле. Всичко във Вселената, от звезди и планети до атоми, клетки и същества, притежават както магнитни, така и гравитационни сили на плазменото поле, които в плазмената наука се наричат МАГРАВ.

Затова първата крачка за разгадаване на пъзела с вирусите е да започнем да наблюдаваме поведението на истинската природа на вирусите, които са енергийни субекти, а не толкова да ги разглеждаме като материални образувания. Втората основна заблуда в света на науката е, че учените са предположили, че всички елементи в тялото на човека са в материално състояние. Поради това погрешно вярване, фармацевтичната индустрия изработва всички лекарства в материално състояние (твърдо, течно и газообразно) и това е създало ограничения.

Благодарение на плазмената наука и напредналата технология вече знаем, че това не е така. Всички вещества в тялото на човека са в плазмено състояние, които си взаимодействат чрез техните магнитни и гравитационни полета и по този начин обменят енергия. Поради тази разлика, фармацевтичните лекарствата нямат добра усвояемост и винаги имат странични ефекти.

Това са само две от причините, поради които светът на науката и медицината не са успели да намерят окончателно решение за всички вируси. Време е настоящата медицина да спре да опипва слепешката в тъмното и да си играе на проба-грешка и да започне да работи в правилната посока!

Калцият в организма ни

Калцият в човешкия организъм възлиза на около 14-15 г на кг телесната маса. Той е съсредоточен предимно в костите и зъбите, но също така и в меките тъкани, кръвта. Неговата роля от физиологична гледна точка е комплексна. Освен градивната си роля той взима участие и в мускулното съкращение, невроналната сигнализация, мембранната пропускливост, дейността на някои ензими, в процеса на кръвосъсирване.
Нуждата от микроелемента варира в зависимост от възрастта. За кърмачетата това са около 270 мг дневно, до 350 мг при изкуствено хранене. За деца до 9-годишна възраст са необходими около 700 мг дневно, а след това те се увеличават на 1000 мг. За подрастващите докъм 18 г. нуждите са още по-големи – 1300 мг дневно. Именно в тези години отлагането на калций в костите е най-интензивно. За лицата на средна възраст са необходими около 1000 мг дневно, като се смята, че дори и по време на бременност или кърмене нуждите не нарастват в особена степен. Все пак, ако бременността е по време на юношеството, увеличените нужди са факт. От най-голямо значение е увеличаването на костната плътност за периода непосредствено преди пубертета до средата на 20-те години. Именно тогава тя достига своя пик, което е от значение за профилактиката на едно от най-масово разпространените костни заболявания – остеопорозата. Затова и за жените след 50 и мъжете след 70 някои автори препоръчват отново повишаване на приема на калций до 1300 мг дневно.

Как калцият влияе на здравето ни?

Костите ни са тъкан, която непрекъснато се обновява. Процесите на разграждане и възстановяване са различно интензивни през отделните етапи на живота. През детството доминира остеосинтезата, а с напредване на възрастта остеолизата взема преднина. Във връзка с това се развиват остеопения до следващата я остеопороза. Вече стана въпрос за пиковата костна плътност. След достигането и преди навършването на 30 години тя започва бавно и постепенно да намалява в зависимост от нашите навици, наличие на заболявания и други. Това означава, че колкото по-висок е пикът, толкова по-малка е вероятността да се стигне критичният праг на остеопорозата. За целта е необходимо не само адекватно ниво на витамин Д и калций в детска, юношеска и млада възраст до 25-30, а и съпровождащо ги активно движение.

Не едно клинично проучване е доказало, че прилагането на физическа дейност като ходене, бягане, танцуване, аеробика могат да укрепят костите. Идентифицирани като рискови фактори за остеопороза са женският пол, ниското тегло, минималната двигателна активност, тютюнопушенето, редовната употреба на алкохол, напредването на възрастта, менопаузата и фамилната анамнеза. Показателен за костната плътност е Т-скорът, отчитан при двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия. Той отчита отношението между костната плътност на изследвания и тази на 30-годишен здрав индивид. Нормално варира между +/-1. Стойности до -2,5 са показателни за остеопения, а тези под -2,5 говорят за остеопороза. Подобен показател е Z скорът, при който се отчита отношението с костната плътност на здрав човек на същата възраст.

Някои автори споменават за връзка между приема на калций и артериалното налягане. Мнението им е базирано на наблюдения върху диети с високо съдържание на фибри и минерали и ниска консумация на мазнини. При сравняването на т.нар. американски тип хранене, вегетарианството и комбинацията от двете, се оказва, че най-благоприятна по отношение метаболитния контрол, липиди и кръвна захар, както и кръвно налягане е последната.

Бяха изказвани и твърдения, че калцият профилактира рака на простатата и на дебелото черво, но те не са подкрепени с достатъчно научни и клинични доказателства. По отношение на бъбречните камъни дълго време се смяташе, че увеличеният калциев прием може да доведе до нефролитиаза. Това се оказа неточно. По-скоро причина за нея могат да бъдат увеличената консумация на оксалати и редуцираният прием на течности.

Налице са и твърдения относно ролята на микроелемента в борбата с наднорменото тегло. Според учени високият прием на калций е свързан с потискането на паратхормона и активния метаболит на витамин Д, което от своя страна води до увеличено разграждане на мазнини и предотвратяване кумулирането им в адипоцитите. Другата особеност е свързването на мастните киселини с калция и предотвратяване на абсорбцията. В действителност има клинични наблюдения за ролята на микроелемента за отслабване. Но има и такива, които не го потвърждават.

От какво зависи абсорбцията на калций?

Голямо значение за абсорбцията има възрастта. Както стана дума, в детството нуждите са едни от най-високите и тогава се усвояват около 60% от калция, попаднал в стомашно-чревния тракт. Още в юношеските години цифрата спада до 20% и все повече с напредване на възрастта. Затова и дневният прием също трябва да бъде увеличаван, особено след 50-те. Доказано е, че по време на бременност нуждите от калций се увеличават, но паралелно с тях се стимулира и усвояването им, затова като цяло се постига компенсация. Усвояването на микроелемента е силно зависимо от наличието на витамин Д. Последният бива набавян както чрез храната, така и при експозиция на ултравиолетовите слънчеви лъчи. В зависимост от концентрацията на калция в кръвта, под действието на хормони като паратхормона и калцитонина се усвоява и натрупва калцият в костите или се извлича от тях.

Абсорбцията на калция зависи до голяма степен от начина на хранене. Консумацията на растения с високо съдържание на фитинова и оксалова киселина намаляват усвояването, тъй като последните ги свързват в неразтворими соли, с които се  извеждат фекалиите. Богати на оксалова киселина са спанакът, бобовите растения, сладките картофи и др. С високо съдържание на фитинова киселина са пълнозърнестият хляб, бобовите и зърнените продукти, соевите изделия, ядки и семена. Пшеничените трици също се смята, че могат да затруднят усвояването. Трябва да се има предвид, че тези факти биха имали клинично значение в случаите, в които калциевият прием е минимален.

Балансът на микроелемента може да бъде смутен и поради увеличената му екскреция с урината. Така например диета, включваща високо съдържание на сол и белтъци, може да увеличи отделянето на калций, но това не се очаква да даде отражение при задоволителен прием. Увеличаването на калия в храната може да доведе до намаляване екскрецията на калция. Интересна е ролята и на кофеина, във връзка с широката му консумация днес. Има данни, че той може да намали абсорбцията, както и да увеличи освобождаването на калция, а това в крайна сметка нарушава баланса, води до извличане на микроелемента от костите и съответно до остеопороза. Действително, повишената консумация на кофеинизирани напитки е свързвана с риск от заболяването, показван в не малко проучвания. Всъщност се касае за прекомерен прием. При нормална консумация е възможна компенсация с други източници на калции, дори малко мляко, прибавено към кафето. Относно алкохола също се коментира известно влияние. Той би могъл да потисне абсорбцията, но по-скоро ролята му опира до смущенията в метаболизма в черния дроб, които предизвиква, а оттам – и активирането на витамин Д. Засега обаче данните са противоречиви и няма категорични заключения.

Кога може да настъпи калциев дефицит?

Калциевият дефицит обикновено не възниква поради нисък прием. Зад него се крият заболявания, оперативни намеси на стомашно-чревния тракт, смущения в обмяната на витамин Д, прием на някои медикаменти, например някои диуретици и др. Тук няма да се спираме на тях, ще споменем само някои особености.

Известно е, че след менопаузата рискът от остеопороза се увеличава. Понижаването на естрогените води до увеличаване на отделянето и намаляване усвояването на калция. Промените са най-изразени непосредствено след менопаузата и намаляват след това. Във връзка с това се предприемаше и хормонозаместителна терапия. Оказа се, че тя повишава риска от други заболявания във връзка с персистиращото високо ниво на естрогените и не се препоръчва за профилактика на остеопорозата като единствено показание. Предпочитат се други средства за целта, особено актуалните по настоящем бифосфонати, предлагани под различни форми и с различни схеми на приложение.

Аменореята, липса на менструация, първична или вторична, също е свързана с известни промени в калциевата обмяна. Ниското тегло, ниският процент мастна тъкан, драстичната загуба на телесна маса, внезапното физическо натоварване, смущенията в храненето, психологичен стрес могат да провокират аменорея. Тя е свързана със спад в естрогените, а оттам – и дисбаланс в калцивия обмен.

Лактозната непоносимост е състояние, при което поради липса на ензим в чревната стена не може да се усвоява лактозата от млякото. Това води до по-малко или повече изразено разстройване на чревния тракт. При тези лица се наблюдава често недостатъчен прием на калций във връзка с избягването на тези храни. Дали ще се изразят симптомите, зависи от всеки индивид, от количеството, както и от храната, с която се приема млечният продукт. Лекари препоръчват на тези лица да консумират млечни продукти именно с друга храна или да подбират такава, в която ги няма – кисело мляко, някои сирена, кашкавал. Има и лактоза редуцирани пресни млека. И най-накрая – приемът на калций може да се осигури и от други продукти, обогатени с такъв.

Вегетарианците се разделят на няколко групи в зависимост от разрешените им храни. Тези, които могат да включват в менюто си мляко и млечни изделия, приемат достатъчно минерали. Ако обаче те са изолирани, нещата са по-различни. Обикновено тук е увеличена консумацията на растителни продукти, а както вече стана въпрос, те са с по-висок процент оксалати и фитинови киселини. Високият прием на фибри на фона на ниска калциева дажба може да опорочи усвояването на минерала. От друга страна, намаленият внос на белтъци ограничава до известна степен отделянето на калций. Очевидно и тук нещата са значително комплексни, но всеки поддръжник на вегетарианството трябва да бъде запознат с рисковете.