Калцият в организма ни
Как калцият влияе на здравето ни?
Костите ни са тъкан, която непрекъснато се обновява. Процесите на разграждане и възстановяване са различно интензивни през отделните етапи на живота. През детството доминира остеосинтезата, а с напредване на възрастта остеолизата взема преднина. Във връзка с това се развиват остеопения до следващата я остеопороза. Вече стана въпрос за пиковата костна плътност. След достигането и преди навършването на 30 години тя започва бавно и постепенно да намалява в зависимост от нашите навици, наличие на заболявания и други. Това означава, че колкото по-висок е пикът, толкова по-малка е вероятността да се стигне критичният праг на остеопорозата. За целта е необходимо не само адекватно ниво на витамин Д и калций в детска, юношеска и млада възраст до 25-30, а и съпровождащо ги активно движение.
Не едно клинично проучване е доказало, че прилагането на физическа дейност като ходене, бягане, танцуване, аеробика могат да укрепят костите. Идентифицирани като рискови фактори за остеопороза са женският пол, ниското тегло, минималната двигателна активност, тютюнопушенето, редовната употреба на алкохол, напредването на възрастта, менопаузата и фамилната анамнеза. Показателен за костната плътност е Т-скорът, отчитан при двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия. Той отчита отношението между костната плътност на изследвания и тази на 30-годишен здрав индивид. Нормално варира между +/-1. Стойности до -2,5 са показателни за остеопения, а тези под -2,5 говорят за остеопороза. Подобен показател е Z скорът, при който се отчита отношението с костната плътност на здрав човек на същата възраст.
Някои автори споменават за връзка между приема на калций и артериалното налягане. Мнението им е базирано на наблюдения върху диети с високо съдържание на фибри и минерали и ниска консумация на мазнини. При сравняването на т.нар. американски тип хранене, вегетарианството и комбинацията от двете, се оказва, че най-благоприятна по отношение метаболитния контрол, липиди и кръвна захар, както и кръвно налягане е последната.
Бяха изказвани и твърдения, че калцият профилактира рака на простатата и на дебелото черво, но те не са подкрепени с достатъчно научни и клинични доказателства. По отношение на бъбречните камъни дълго време се смяташе, че увеличеният калциев прием може да доведе до нефролитиаза. Това се оказа неточно. По-скоро причина за нея могат да бъдат увеличената консумация на оксалати и редуцираният прием на течности.
Налице са и твърдения относно ролята на микроелемента в борбата с наднорменото тегло. Според учени високият прием на калций е свързан с потискането на паратхормона и активния метаболит на витамин Д, което от своя страна води до увеличено разграждане на мазнини и предотвратяване кумулирането им в адипоцитите. Другата особеност е свързването на мастните киселини с калция и предотвратяване на абсорбцията. В действителност има клинични наблюдения за ролята на микроелемента за отслабване. Но има и такива, които не го потвърждават.
От какво зависи абсорбцията на калций?
Голямо значение за абсорбцията има възрастта. Както стана дума, в детството нуждите са едни от най-високите и тогава се усвояват около 60% от калция, попаднал в стомашно-чревния тракт. Още в юношеските години цифрата спада до 20% и все повече с напредване на възрастта. Затова и дневният прием също трябва да бъде увеличаван, особено след 50-те. Доказано е, че по време на бременност нуждите от калций се увеличават, но паралелно с тях се стимулира и усвояването им, затова като цяло се постига компенсация. Усвояването на микроелемента е силно зависимо от наличието на витамин Д. Последният бива набавян както чрез храната, така и при експозиция на ултравиолетовите слънчеви лъчи. В зависимост от концентрацията на калция в кръвта, под действието на хормони като паратхормона и калцитонина се усвоява и натрупва калцият в костите или се извлича от тях.
Абсорбцията на калция зависи до голяма степен от начина на хранене. Консумацията на растения с високо съдържание на фитинова и оксалова киселина намаляват усвояването, тъй като последните ги свързват в неразтворими соли, с които се извеждат фекалиите. Богати на оксалова киселина са спанакът, бобовите растения, сладките картофи и др. С високо съдържание на фитинова киселина са пълнозърнестият хляб, бобовите и зърнените продукти, соевите изделия, ядки и семена. Пшеничените трици също се смята, че могат да затруднят усвояването. Трябва да се има предвид, че тези факти биха имали клинично значение в случаите, в които калциевият прием е минимален.
Балансът на микроелемента може да бъде смутен и поради увеличената му екскреция с урината. Така например диета, включваща високо съдържание на сол и белтъци, може да увеличи отделянето на калций, но това не се очаква да даде отражение при задоволителен прием. Увеличаването на калия в храната може да доведе до намаляване екскрецията на калция. Интересна е ролята и на кофеина, във връзка с широката му консумация днес. Има данни, че той може да намали абсорбцията, както и да увеличи освобождаването на калция, а това в крайна сметка нарушава баланса, води до извличане на микроелемента от костите и съответно до остеопороза. Действително, повишената консумация на кофеинизирани напитки е свързвана с риск от заболяването, показван в не малко проучвания. Всъщност се касае за прекомерен прием. При нормална консумация е възможна компенсация с други източници на калции, дори малко мляко, прибавено към кафето. Относно алкохола също се коментира известно влияние. Той би могъл да потисне абсорбцията, но по-скоро ролята му опира до смущенията в метаболизма в черния дроб, които предизвиква, а оттам – и активирането на витамин Д. Засега обаче данните са противоречиви и няма категорични заключения.
Кога може да настъпи калциев дефицит?
Калциевият дефицит обикновено не възниква поради нисък прием. Зад него се крият заболявания, оперативни намеси на стомашно-чревния тракт, смущения в обмяната на витамин Д, прием на някои медикаменти, например някои диуретици и др. Тук няма да се спираме на тях, ще споменем само някои особености.
Известно е, че след менопаузата рискът от остеопороза се увеличава. Понижаването на естрогените води до увеличаване на отделянето и намаляване усвояването на калция. Промените са най-изразени непосредствено след менопаузата и намаляват след това. Във връзка с това се предприемаше и хормонозаместителна терапия. Оказа се, че тя повишава риска от други заболявания във връзка с персистиращото високо ниво на естрогените и не се препоръчва за профилактика на остеопорозата като единствено показание. Предпочитат се други средства за целта, особено актуалните по настоящем бифосфонати, предлагани под различни форми и с различни схеми на приложение.
Аменореята, липса на менструация, първична или вторична, също е свързана с известни промени в калциевата обмяна. Ниското тегло, ниският процент мастна тъкан, драстичната загуба на телесна маса, внезапното физическо натоварване, смущенията в храненето, психологичен стрес могат да провокират аменорея. Тя е свързана със спад в естрогените, а оттам – и дисбаланс в калцивия обмен.
Лактозната непоносимост е състояние, при което поради липса на ензим в чревната стена не може да се усвоява лактозата от млякото. Това води до по-малко или повече изразено разстройване на чревния тракт. При тези лица се наблюдава често недостатъчен прием на калций във връзка с избягването на тези храни. Дали ще се изразят симптомите, зависи от всеки индивид, от количеството, както и от храната, с която се приема млечният продукт. Лекари препоръчват на тези лица да консумират млечни продукти именно с друга храна или да подбират такава, в която ги няма – кисело мляко, някои сирена, кашкавал. Има и лактоза редуцирани пресни млека. И най-накрая – приемът на калций може да се осигури и от други продукти, обогатени с такъв.
Вегетарианците се разделят на няколко групи в зависимост от разрешените им храни. Тези, които могат да включват в менюто си мляко и млечни изделия, приемат достатъчно минерали. Ако обаче те са изолирани, нещата са по-различни. Обикновено тук е увеличена консумацията на растителни продукти, а както вече стана въпрос, те са с по-висок процент оксалати и фитинови киселини. Високият прием на фибри на фона на ниска калциева дажба може да опорочи усвояването на минерала. От друга страна, намаленият внос на белтъци ограничава до известна степен отделянето на калций. Очевидно и тук нещата са значително комплексни, но всеки поддръжник на вегетарианството трябва да бъде запознат с рисковете.
