Всичко, което трябва да знаем за вирусите

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ВИРУСИТЕ

Както обяснихме в статията “Защо все още няма лечение за COVID-19 ?” ( натисни тук ) вирусите имат магнитно и гравитационно поле и представляват енергийни пакети.

Вирусите и бактериите са едни от най-старите форми на живот. Те са навсякъде и присъствието им не може да бъде премахнато. Следователно, никой не е предпазен от това да се зарази. Поддържането на висока лична и жилищна хигиена намалява количеството на някои от тях, но те винаги ще присъстват около нас. Докато бактериите могат да бъдат или вредни или полезни, то почти всички вируси са болестотворни. Според клетъчната теория, всички живи организми са изградени от клетки. Групи от клетки създават тъкани, органи и организми. Размножаването на клетките става по пътя на деленето им и всяка нова клетка се образува в резултат на делене на изходната (майчина) клетка. Вирусите са единственото изключение от клетъчната теория.

Това означава, че вирусите не са съставени от клетки, те не са в състояние на автономно производство на енергия и те не могат да се размножават сами. Те се нуждаят от клетка-гостоприемник, от която да вземат енергия и която да извърши възпроизвеждането вместо тях. Тоест, за да оцелеят и да се възпроизведат, вирусите консумират от енергийния бюджет на гостоприемника за създаването на следващото поколение вируси.

КАК УБИВА КОРОНАВИРУСЪТ

Много са факторите за това какво ще се случи при срещата на вируса с нашият организъм, но най-общо принципът е следният:

От горните дихателни пътища, инфекцията слиза в белият дроб и бързо го обхваща. От белият дроб тя преминава в кръвта и се разнася навсякъде. В началото не беше ясно какви ще са отраженията върху всички останали органи, както и дали инфекцията ще проникне в мозъка, който се смята за по-защитен, защото има и един допълнителен филтър — кръвно-мозъчната бариера. Тази особена защита не позволява на всичко, което “плува” в кръвта, да навлезе в мозъка. Малко по-късно обаче се установи, че коронавирусът мутира до нови версии, които имат способността да заразят всяка тъкан или орган, включително и мозъкът. Специалистите предполагат, че коронавирусът удря в най-слабото място на човека, а то е за всеки различно.

След като навлезе в нашето тяло, коронавирусът се прикрепя към дадена клетка и прониква в нея през нейната мембрана. След като е в клетката, той атакува нейните енергийни централи (митихондриите) и нарушава хомеостазата на калция в клетката. По този начин вирусът уврежда нашите клетки и те не функционират както трябва. Когато това се случи, нашето тяло активира програма, чрез която да отстрани увредените клетки. Това е така наречената апоптоза или програмирана клетъчна смърт.

Плазмените полета на коронавируса във взаимодействие с тези на калцият, води до превръщането му в твърдо състояние под формата на калциеви соли, които се отлагат в клетката. Това е причината при ЯМР да наблюдаваме калцификация на клетките във всички органи, с които е взаимодействал коронавирусът. В действителност коронавирусът сам по себе си не би бил толкова смъртоносен, ако не взаимодействаше с калция.

Изследванията показват още, че освен намаляване нивата на калций, коронавирусът води до повишаване нивата на фосфор, с дългосрочен ефект върху структурата на ДНК и РНК. С други думи, той може да предизвика генетична модификация в бъдеще.

Човек се счита за заразен само ако вирусът е проникнал вътре в клетките. След като превземе клетката, той прави многобройни свои копия, за да превземе повече клетки. Когато коронавируса не успее да проникне в тях и остане извън клетките, той става уязвим за имунната система и лесно може да бъдат изгонени.

КАЛЦИФИКАЦИЯ НА КЛЕТКИТЕ — НЕВИДИМАТА ЗАПЛАХА СЛЕД ИЗКАРАН КОРОНАВИРУС

Пост-COVID усложненията са различни в зависимост от най-тежко увредените тъкани и органи. Симптомите са десетки, защото независимо дали е заради непълноценното функциониране на белия дроб, или от затруднението на сърцето, намаляването на кислорода рефлектира веднага негативно върху мозъка. Мозъка няма резерви. Той използва на момента кислорода и глюкозата, които идват с кръвта. Щом падне концентрацията на кислорода в кръвта, мозъка изпада в кислороден глад (хипоксия). Това води до нарушение на функциите на мозъка с последващи когнитивни и емоционални проблеми.

Лекарите смятаха, че усложнения могат да се появят само при хората, изкарали умерено-тежко и тежко коронавируса. Но има стряскащи данни, че усложнения възникват и след леките случаи на COVID. При лабораторните изследвания се установява обективно влошаване и на хроничните заболявания. Можем да кажем, че пораженията от вирусът изглеждат трайни. Преболедувалите от COVID-19 се оплакват от драстично влошено качество на живот или в най-добрият случай не са в състояние да се върнат към обичайното си ежедневие и работен ритъм.

С опита, който се натрупа с увеличаването на COVID-19, се изясни механизмът на системно засягане на организма в резултат на инфекцията. В основата на леталният изход и всички усложнения след изкаран коронавирус, един от главните фактори за това, се оказа калцификацията на клетките. Въпреки, че в момента усилията на здравните системи са за овладяване на новата вълна и острите случаи, СЗО разпозна в калцификацията невидима, но огромна заплаха за здравето на изкаралите COVID-19.

Например, поради коронавируса и неговия ефект върху белодробните тъкани и калцификацията им, ако прекаралите COVID-19 не вземат навременни мерки да отстранят калцификацията, специалистите предвиждат, че повечето от тях (над 96%) ще умрат от рак или ще страдат през по-голямата част от живота си от заболявания, причинени от тежките белодробни увреждания. Същото ще бъде и когато коронавируса засегне черния дроб, бъбреците и храносмилателната система. Това не е нещо ново. Науката отдавна знае, че много от видовете рак, са причинени от вирусни инфекции. Реално в момента лекарите не могат да обхванат цялата палитра от усложнения в организма, тъй като страдат всички органи и знанията им в някаква степен са “етапни”. Непрекъснато се откриват нови и нови проблеми и поражения.